Студио за татуировки

Тук си правите татуировки. Назначен за тази задача е Елвира Д'Ербле.

Елвира влетя в новото си студио. Вече беше късен следобед.
- Закъсня. - промърмори Клеман, който стоеше до вратата и през 15 секунди надничаше да провери, дали тя идва.
- Не съм виновна. Случи се нещо. - озъби му се тя.
- Това да се оспиш не значи, че се е случило нещо. - не и остана длъжен брат и.
Момичето тъкмо се канеше да му отвърне, когато до нея се приближи едно момче, няколко години по -голямо, с руса коса и много татуировки и пиърсинги.
- Здравей! Аз съм Арман. - каза той и се усмихна вежливо. - Шефът ти.
Като чу това, Елвира пребледня. Щяха да я уволнят в първите две минути на работата и. Това беше рекордно кратко време. Но момичето бързо се съвзе и заговори.
- Здравей, аз съм Елвира и 100% съм уволнена, нали?- промърмори тя.- Отивам да си събера нещата...момент, аз още нямам неща тук.
Положението все повече се влошаваше.
- Уволнена ли? - разсмя се Арман. - Глупост! Даже те чака първата ти клиентка. Запознай се със Селена.
Чак сега Елвира забеляза едно момиче, стоящо кротко на канапето.
- Ти ли си Селена? - запита я Ел. (сякаш имаше още някой в студиото , който можеше да носи това име)
- Ами..да.- отвърна другото момиче и се усмихна леко.
- Добре. Аз съм Елвира и днес ще ти направя татус. Ела да разгледаме каталозите и да почваме.
Двете се запътиха към ателието, намиращо се в съседното помещение и започнаха работа.

Елвира тръгна бързо напред към каталозите, а Селена бавно пристъпваше зад нея. Накрая охлювчето Сел се придвижи и разгледа каталозите.
- Искам тази! - рече тя. - Не, много е претруфена..Ами тази?! Изглежда..не..тези завъртулки..О, виж тази!
Ел се ядоса и извика:
- Ще си избереш ли най-после?!
- Ей! Не ме притискай! Все някога ще изляза от тук! - рече Селена. - О, и замисляла ли си се да сложиш малко розово по стените? И един бебешко розов килим? А на канапето..
- Добре! Ще те изчакам колкото искаш да си избереш!
Сел се обърна и заразгръща каталозите.
- Тази ми харесва. Искам нея. - проговори най-после девойката.
- Хубаво! - рече Елвира. - Къде я искаш?
- Какво имаш предвид? В опаковка ли искаш да ми я увиваш?! - за първи път се ядоса Сел. Тя е мила, но сега е..ЯДОСАНА! Иха!
- Къде искаш да ти я направя?
- Оу, ами тук. - и показа рамото си. - Тези звезди ще са много красиви там.
- Така...само да взема инструментите си и идвам! Стой тук!
Селена кимна с глава и погледна надолу. Елвира тръгна и след малко се върна с една чантичка в ръка.
- Седни така и вдигни рамото си малко по-нагоре. - даде и малко напътствия Елвира.
Момичето страрателно изпълняваше командите и работата на Ел започна...

Това начинание беше трудно и за двете. Елвира беше начинаеща в тази професия, а Селена нямаше други татуировки и сега я болеше много.
- Ще се кротнеш ли? - сопна се Ел.- ...ако обичаш.
Тя не искаше да бъде груба, просто така се получаваше.
След един дълъг уморителен час Елвира отдръпна машинката и въздъхна.
- Готово!
- О! Супер. Най- накрая свърши. Тъкмо свикнах на болката. - усмихна се Сел и на свой ред си отдъхна. Тръгна да става.
- Чакай, чакай! - извика Ел и я задържа. - Това са само контурите.
- КАКВООО?? - стресна се Селена. Тя всъщност никак не беше свикнала с болката.
Последва още час и половина, изпълнен с бръмчене на машинката, охкания от страна на Сел, изронични коментари от страна на Елвира, болка, ядосвания и т.н.
- Вече е наистина готово! - избърса челото си Ел и заподрежда нещата си.
- Сигурна ли си? Напълно готово? - колебливо попита Селена.
- Да. Върви да я видиш.
Селена се запъти към едно огледало и погледна рамото си.
- Оо! Чудесна е! Ето парите. - възхитено се обърна Сел към Елвира.
Тя ги прибра и се запъти към другата част на студиото.
- Виж аз съм нова в града и нямам много познати. Искаш ли да излезем някой път? - запита неуверено Сел. За няколкото часа тя добре се запозна със сприхавия характер на татуистката.
- Разбира се! - отвърна и Елвира. - Ето номера ми.
Момичетата си стиснаха ръцете и Селена си замина.
- Добра работа! - усмихна се Арман. Той тихо се бе приближил. - Мисля, че ще се задържиш тук.
- Ох, слава Богу!- отвърна на усмивката Ел. - Този месец вече два пъти ме уволняваха.
След малко тя взе чантата си и се запъти към дома си.